Използвай усмивката си, за да промениш света; Не позволявай на света да промени усмивката ти.
Китайска поговорка
Кой съм аз?
Аз съм детето, което вчера падна и си нарани колената, което чакаше с нетърпение седмия си рожден ден, което се вълнуваше от думите на познати и непознати съмишленици, което вярваше в дядо Коледа и мечтаеше да порасне. Мечтаеше да порасне , за да сбъдне мечтите си, които някак избледняваха в гонитбата. На тяхно място се промъкваха нови стремежи и желания, заплетени със нормите на обществото ни и отново избледняваха в сянката на живота, за да се преродят в задължения… Но къде останах аз, детето с мечтите, изгубих ли се някъде там в лабиринта от пътечки с остри завои, от важни решения и опити да се докажа, да докажа на себе си че мога, че имам мечти, че не съм ги изгубила.
Казват ми, че вече не съм малка и имам задължения! Е, поне си имам задължения, едни приятни, други не толкова, но те са си мои и не си ги давам, само тях си имам. Понякога искам нещо много силно. Дали това е мечта? Не мечтай , слез на земята, ще ми каже някой, ти си имаш задължения! И аз продължавам своя път , чудейки се къде ще ме отведе. Поспирам се, оглеждам се, срещам други деца с изгубени мечти, приятели, които с отворени сърца приемат да повървят по моята тясна пътечка с незнайна посока. Дали това е щастие. Споделям, усмихвам се, да, аз отново мечтая, вярвам и мога, силна съм, защото не съм сама на моята пътечка. А къде останаха задълженията ми? Те са тук, винаги са с мен, следват ме навсякъде, завладяват ме. Те са част от мен, така както аз съм част от тях, защото ги обичам, а и те ме обичат , защото съм единствена за тях.
Но те са си те, а аз коя съм?
